Бомбата гръмна! Борисов е агент Буда!
![]() |
Той е Буда, а ние будали |

Документи, пуснати преди секунди в сайта “Бивол”, който беше недостъпен до преди малко разкриват,
че премиерът Бойко Борисов е бил вербуван като агент на ЦСБОП с псевдоним
“Буда”. Бойко Борисов е бил вербуван за агент на Държавна сигурност
от Младен Георгиев по времето, когато той е работил в ЦС БОП. От около 5 години
Георгиев е главен секретар на Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС).
В същото време му е било открито дело за оперативно наблюдение със
същото наименование – “Буда”. Предложението за вербовка и за откриване на ДОН е
от декември 1996 г., когато вътрешен министър е покойният Николай Добрев, а
министър-председател – Жан Виденов. Офицерът, който пише рапорта с
предложението, е не друг, а Младен Георгиев – сегашният главен секретар на ДАНС
и бивш директор на охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон”. Младен Георгиев
настоява Бойко Методиев Борисов да влезе в обсега на службите заради
“декриминализиращото му поведение” и контакти с хора от сферата на
престъпността. Рапортът е утвърден от скандалния бивш зам.-директор на ГДБОП
Иван Иванов, както и от легендарния шеф на “Вътрешен терор” Спас Спасов.
И двамата офицери, които са участвали във вербуването на
Бойко Борисов получават апетитни предложения за работа в частния бизнес.
Първият Младен Георгиев е назначен за директор на “ИПОН”, а другият Спас Спасов
в управата на “Спартак Секюрити”, която е контролирана от Алексей Петров. Подполковник
Спас Мирчов Спасов, разкрит с решение на Комисията по досиетата от 20.07.2010.
След промените кадровият разузнавач от Шесто управление на ДС работи в МВР като
началник на сектор от 26.03.1990 г. до 04.03.1997 г., после като началник на
направление от 04.03.1997 г. до 19.11.1997 г. Освободен е от ЦСБОП на 48
годишна възраст от тогавашния директор Кирил Радев. Причината: подпомагане на
групировките и теч на информация от службата към тях, посочва сайта за разследваща
журналистика Биволь.
От март 2000 Спас Спасов работи в управата на фирма
свързвана с Алексей Петров – “Спартак Секюрити” (предишни имена “Виктория Инс”
и “Спартак Живот”), става ясно от Търговския регистър. Съсобственик във фирмата
и неин прокурист в периода 2007-2009 г. е бил Антон Петров – Хамстера, считан
за дясната ръка на Алексей Петров и обвиняем за отвличания по делото “Наглите”.
От 2005 г. Спасов е и в управителния съвет на Спартак Интер Холдинг – С.И.Х.,
където мажоритарен акционер е “Лев Корпорация”.
През 1993 г. Бойко Борисов регистрира фирма заедно с Алексей
Петров. Наричат я “Будоинвест”. Самият Борисов твърди, че тази фирма никога не
е развивала дейност. Името обаче е интересно. Дали са имали предвид инвестиция
в „пътя на духа” (яп. budō) и по-точно в бойните му измерения като каратето, в
което Борисов и Петров са партньори? Дали прочитът на офицера от ЦСБОП е дал името
на делото “Буда” от 1996 г., или пък фирмата е кръстена на друго дело, отпреди
нейното създаване? Но “Будоинвест” не е единствената фирма с участието на
Борисов с „култово” име. Година и половина преди да бъде вербуван Борисов, в
края на март 1995 г., антимафиоти, пратени от София, удрят фабрика за незаконно
производство на цигари в Крайморие, собственост на фирма “Тео Интернационал”.
“Тео” на старогръцки означава божество. Акционери в “международните” дела на
въпросното “божество” са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Румен Николов –
Пашата, Ангел Бончев от “Литекс”, Емил Райков (агент “Кънчев” на ВГУ на ДС) и
други “оперативно интересни” личности. На 25 март 1995 е започнато досъдебно
производство срещу фирмата, но делото е смачкано с помощта на Георги Пенев –
шеф на полицията в Бургас и близък приятел на Бойко Борисов.
През ноември същата година публикация на “Капитал” е фиксирала Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата на парти по случай рождения ден на СИК, където “духнали свещичка под звуците на роял”. На партито Борисов е бил в ролята на прессекретар и е развеждал журналистите, държани все пак зад кордон, за да не попречат на старателната режисура на празника. Няколко дни по-късно, на 9 декември 1995 г. Пашата и Борисов влизат в управителния съвет на “Тео” където дотогава са само акционери. Заседанието се провежда на адрес “Раковски” 209, на който са регистрирани и други фирми на Борисов и Цветелина Бориславова. На 31 май на следващата година те излизат от борда на фирмата и са заместени от други “божества” на престъпния бизнес – Иво Каменов от ТИМ и Недялко Кирезиев (Първа частна милиция). Неофициално се знае, че контрабандата е продължавала през цялото това време, а чадърът над “Тео” е идвал от “високо място”. Все пак срещу фирмата започва досъдебно производство за контрабандата и съдебна процедура за невърнати милиони на ПЧБ. Ударът обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване, не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупреден предварително, че предстои да бъде арестуван. С изчезването на Райков пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в “Тео”. По оперативна информация от наши източници Райков неколкократно се е връщал в България и е осъществявал преки контакти с Борисов, който му е съдействал да си поднови паспорта. Тази информация косвено се потвърждава от факта, че Райков присъства в избирателните списъци, за което “Биволъ” вече писа. Като главен секретар в МВР Борисов се отблагодарява и на Георги Пенев. Пенсионира го с почести и го назначава на поста регионален директор на ИПОН в Бургас. Историята с участието на Борисов в контрабандата е напълно покрита и забравена. Повтаря се симптоматичната схема: разработваният престъпник става работодател и шеф на разработващия го офицер на МВР. Но без съмнение още през 1995 г. в ЦСБОП са регистрирали “обекта” Борисов и са започнали да го следят.
Тъкмо досието "Буда" е документът, който дава субстанция на подозренията за "нерегламентираните услуги", които се извършват от "бандита-сътрудник" Борисов. Неясно остава кой за кого е работил. Дали организираната престъпност е "помагала" на службите, или обратното? Събитията разкриват хронологично една картината на пълна симбиоза на държавата и мафията, в полза на последната, която хронологично протича така:
1. Вербовчикът, под зоркото око на ДС, прави бандита специален сътрудник и така опъва чадър над бандитските му дела.
2. Вербовчикът се заиграва с бандитите, разкрит е, и е изгонен от службите заедно с шефа си - агент на ДС.
3. Вербуваният бандит (Борисов) назначава вербовчика (Младенов) за шеф в бандитската си фирма (ИПОН).
4. Низвегнатият шеф на вербовчика (Спасов) започва работа във фирми на друг вербуван бандит (А. Петров);
5. Бандитът става шеф на МВР (Борисов) и прибира под крилото си вербовчика (Младенов).
6. Бандитът става шеф на цялата държава, членка на НАТО и ЕС, а неговият вербовчик е втори човек в най-мощната секретна служба на тази държава (ДАНС).
Вече няма шанс никой да бъде разкрит и да бъде изгонен..
Тео и Буда - Генезисът

През ноември същата година публикация на “Капитал” е фиксирала Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата на парти по случай рождения ден на СИК, където “духнали свещичка под звуците на роял”. На партито Борисов е бил в ролята на прессекретар и е развеждал журналистите, държани все пак зад кордон, за да не попречат на старателната режисура на празника. Няколко дни по-късно, на 9 декември 1995 г. Пашата и Борисов влизат в управителния съвет на “Тео” където дотогава са само акционери. Заседанието се провежда на адрес “Раковски” 209, на който са регистрирани и други фирми на Борисов и Цветелина Бориславова. На 31 май на следващата година те излизат от борда на фирмата и са заместени от други “божества” на престъпния бизнес – Иво Каменов от ТИМ и Недялко Кирезиев (Първа частна милиция). Неофициално се знае, че контрабандата е продължавала през цялото това време, а чадърът над “Тео” е идвал от “високо място”. Все пак срещу фирмата започва досъдебно производство за контрабандата и съдебна процедура за невърнати милиони на ПЧБ. Ударът обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване, не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупреден предварително, че предстои да бъде арестуван. С изчезването на Райков пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в “Тео”. По оперативна информация от наши източници Райков неколкократно се е връщал в България и е осъществявал преки контакти с Борисов, който му е съдействал да си поднови паспорта. Тази информация косвено се потвърждава от факта, че Райков присъства в избирателните списъци, за което “Биволъ” вече писа. Като главен секретар в МВР Борисов се отблагодарява и на Георги Пенев. Пенсионира го с почести и го назначава на поста регионален директор на ИПОН в Бургас. Историята с участието на Борисов в контрабандата е напълно покрита и забравена. Повтаря се симптоматичната схема: разработваният престъпник става работодател и шеф на разработващия го офицер на МВР. Но без съмнение още през 1995 г. в ЦСБОП са регистрирали “обекта” Борисов и са започнали да го следят.
Тъкмо досието "Буда" е документът, който дава субстанция на подозренията за "нерегламентираните услуги", които се извършват от "бандита-сътрудник" Борисов. Неясно остава кой за кого е работил. Дали организираната престъпност е "помагала" на службите, или обратното? Събитията разкриват хронологично една картината на пълна симбиоза на държавата и мафията, в полза на последната, която хронологично протича така:
1. Вербовчикът, под зоркото око на ДС, прави бандита специален сътрудник и така опъва чадър над бандитските му дела.
2. Вербовчикът се заиграва с бандитите, разкрит е, и е изгонен от службите заедно с шефа си - агент на ДС.
3. Вербуваният бандит (Борисов) назначава вербовчика (Младенов) за шеф в бандитската си фирма (ИПОН).
4. Низвегнатият шеф на вербовчика (Спасов) започва работа във фирми на друг вербуван бандит (А. Петров);
5. Бандитът става шеф на МВР (Борисов) и прибира под крилото си вербовчика (Младенов).
6. Бандитът става шеф на цялата държава, членка на НАТО и ЕС, а неговият вербовчик е втори човек в най-мощната секретна служба на тази държава (ДАНС).
Вече няма шанс никой да бъде разкрит и да бъде изгонен..